СТРАТЕГИИ ЗА ПОДКРЕПА НА РАЗВИТИЕТО В РАМКИТЕ НА ОБЩАТА ПОДКРЕПА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

СТРАТЕГИИ ЗА ПОДКРЕПА НА РАЗВИТИЕТО В РАМКИТЕ НА ОБЩАТА ПОДКРЕПА
В ДЕТСКАТА ГРАДИНА

Надежда Иванова ¹, Ива Генова²

1.Психолог, ДГ №124 „Бърборино”, гр.София
2. Логопед, ДГ №124 „Бърборино”, гр. София

В доклада разглеждаме някои основни стъпки за успешната адаптация на детето в детската градина, идентифицирането на индивидуалните потребности и планиране на стратегии за преодоляване на трудностите в развитието му. Тези стратегии са свързани с подобряване на говорните умения, фонологичното осъзнаване като предпоставка за успешно овладяване на четенето и писането, индивидуални и групови срещи с родителите за успешно преодоляване на някои трудности в развитието, социализацията или поведението на детето.

В системата на образованието приобщаващото образование се реализира като обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие. То представлява процес на приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете чрез активиране и включване на ресурси, насочени към преодоляване на пречките пред ученето [1] и създаване на възможности за развитие и успешна социализация.

Приобщаващото образование в детската градина следва да бъде ориентирано към всяко дете, към неговите специфични нужди, като му се предоставят възможности да разгърне пълния си потенциал. В рамките на общата подкрепа в детската градина могат да се предоставят дейности насочени към:

приемането на детето и подкрепа за успешна адаптация в детската градина;
идентифициране на силните страни и трудностите в развитието;
подобряване на говорните умения с цел по-успешна комуникация;
подобряване на фонологичното осъзнаване като предпоставка за успешно овладяване на четенето и писането;
индивидуални и групови срещи с родителите за успешно преодоляване на някои трудности в развитието, социализацията или поведението на детето.

Влизането на детето в детската градина е една транзиция, преход към нов етап от живота както на детето, така и на родителите. В основата на висококачествената предучилищна грижа стои връзката/отношението, което обгрижващите педагогически специалисти ще изградят с детето и семейството като цяло. Доверителните отношения са основният компонент, върху който започва да се изгражда цялостното благоприятно развитие на детето [6]. Приемането на детето и подкрепата за успешна адаптация в детската градина започва още след входящите класирания. При записването, родителите са поканени, заедно с детето, на една обща среща, на която присъстват – двамата родители, заедно с детето, един от педагозите в групата, психолога и директора. Тази среща дава пространство на възрастните, ангажирани с грижата за детето, да обсъдят всичко, което ги вълнува около развитието на детето, неговите умения за адаптация към новостите, навиците, предпочитанията и способностите за самостоятелност.

Да се подготви детето за постъпването в детска градина, означава преди всичко да се облече в думи онова, което му предстои да преживее. Символичната стойност на детската градина е вписана в мисленето на възрастните и децата го усещат [2]. Думите, с които неговите родители могат да облекат тази новост, ще му помогнат да я мисли, без да я превръща в извор на тревожност. Говоренето за това какво го очаква, съобразено с евентуалните му страхове, улеснява първите му стъпки [2]. За да подпомогнем тези разговори, на първоначалната среща със семейството ние предоставяме визуално разписание на дневния режим в градината и дейностите, които очакват детето там. Говорим за някои основни умения, които ще помогнат на детето да се справя по-лесно с новите изисквания, с които ще трябва да се съобразява. Стимулираме родителите да обсъдят с детето си какви са техните спомени от детската градина, дали за тях престоят там е бил приятно или не чак толкова приятно прекарване; и за смисъла на това да се ходи на градина. По този начин провокираме едно освобождаване от представата за детската градина като вълшебно и приказно място. Така до голяма степен спестяваме на детето и тревожността, породена от разочарованието между идеалистичния образ, който са му създали възрастните, и реалността, с която се сблъсква на новото място.

За нас е важно да предоставим на детето (и родителите) възможност за посещение на градината преди първия учебен ден. Организираме срещи за игра или тематични работилници с всички деца от бъдещата първа група, заедно с техните родители. За детето да посети градината си, както и да се срещне с бъдещата си учителка и другите деца от групата, е възможност да си представи живота, който ще води, спестява му прекаленото фантазиране [2] и най-вече дава една по-ясна представа за мястото, за което то все повече слуша да се говори.

Въпреки всички усилия от страна на възрастните, плачовете и някои други негативни симптоми на адаптация са често явление. Освен сълзите при раздяла, сигнали за трудната адаптация на детето могат да бъдат: регрес в поведението или загуба на умения, които детето вече е овладяло; отказ от храна в детската градина; неспокоен сън или отказ от сън; трудности при контрола на тазово-резервоарните функции; агресивно поведение; вялост и потиснатост и др. За да подпомогнем облекчаването на симптомите при детето, както и намаляването на притесненията на родителите, ние организираме групи за психологична подкрепа на родителите. В тези групи се отваря пространство за споделяне и обмяна на опит, информация и насоки, които да подкрепят родителите в този етап на промени. Групите за адаптация се водят от психолога и се случват през ноември месец, след като е минал естественият адаптивен период за децата от минимум месец от началото на посещение на детското заведение.

От началото на учебната година започва и оценката на индивидуалните потребности на всички деца и идентифициране на зоните с необходимост от подкрепа. Тази оценка се извършва посредством Скрининг-теста за тригодишни деца (3г -3,6 год.), като за децата, които са над тази възраст, се използват други скринингови инструменти (напр. DP-3 или DESK 3-6 R). Оценката на индивидуалните потребности се извършва от обучен специалист (психолог или логопед) индивидуално на всяко дете, след което се дава обратна връзка на родителите съвместно с един от учителите в групата. За децата, за които има необходимост от подкрепа в някоя от сферите на развитие, се дават конкретни насоки на родителите или се планира последваща работа с детето, за да се преодолеят трудностите. В зависимост от степента на затруднение някои от децата получават допълнителна подкрепа от специалисти – психолог, логопед, ресурсен учител.

Уменията за успешна комуникация са ключови за социализацията и за развитието на детската личност като цяло. Говорът е един от основните компоненти в процеса на комуникация [3]. В началото на всяка учебна година логопедът извършва оценка на говора на всички деца, записани в детската градина. Скринингът се осъществява чрез беседа и изговаряне от детето на подадени с картинен стимул думи, в които изследваните звукове са в различна позиция в думата. Проверката цели установяване на неправилна артикулация на един звук или на звукове от една фонетична група (липси, замени и/или изопачено произнасяне на звуковете). Също така се прави и първична оценка на състоянието на артикулационния апарат, дишане и фонация.

Всяка година в ДГ №124 „Бърборино” се обучават над 50 деца с комуникативни нарушения. Всяко едно от тях е с нарушена артикулация, независимо дали артикулационното нарушение е в изолиран вид, или е симптом в клиничната картина на друго нарушение. Доказано е, че ежедневното трениране на говорните органи спомага преодоляването на неправилното произношение, като в някои случаи това се случва спонтанно, без намесата на логопед. Затова въведохме практиката, ежедневно във всяка група да се провежда артикулационна гимнастика като част от дневния режим. Артикулационната гимнастика, основна част от артикулационната терапия, подобрява кръвообращението, нервната проводимост и подвижността на артикулационните органи; подсилва мускулатурата на бузите, устните и езика; формира умения за задържане на конкретна артикулационна позиция; намалява напрежението на артикулационните органи; спомага за постановката и правилното произнасяне на говорните звукове.

Изследванията в областта показват, че фонологичното осъзнаване е един от ключовите фактори за успешното ограмотяване. То дава възможност на детето да анализира звуковата структура на езика и включва пет нива на езикови умения – римуване, идентификация, сливане, сегментиране и манипулиране. [5]. Трудностите във фонологичното преработване могат да се окажат предпоставка за трудности в овладяването на четенето и писането. Скрининг-тестът, който прилагаме в нашата детска градина, разработен от доц.д-р Катерина Щерева, представлява „чек-лист”, с който се изследват уменията на децата индивидуално [5]. Прилагаме и разработената от нея програма за усъвършенстване на фонологичното осъзнаване за децата от 4-та група с игри за развитие на паметта за рими, откриване и възпроизвеждане на рими, класифициране на думи по начална, средна или крайна фонема, разпознаване на срички, сливане на фонеми в думи, сегментиране на думи, на срички, на фонеми, манипулиране на фонеми /изолиране, изпускане, замени/.

Успешният преход от детската градина към училище е резултат както на образователната подготовка и на когнитивните умения на децата, така и на тяхната емоционална готовност и способностите за адаптация. За да подкрепим този процес, организираме срещи с родителите на бъдещите първокласници, където те, заедно с психолога, могат да потърсят отговорите на всички въпроси, свързани с новия етап в обучението и развитието, както и да открият нови възможности да подпомогнат детето по пътя на приемането на новата му роля на ученик.

Основната цел на предучилищното обучение е да осигури развитието на детето чрез образователното взаимодействие. Всяко дете има право да получи възможности да разгърне пълния си потенциал в условията на подкрепяща среда, реализираща необходимите стратегии на индивидуално ниво. Крайната цел на детската градина като институция е да предостави необходимите условия за развитието на способностите на децата, както и да осигури тяхната готовност за училище.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Пандин С., Костов Й (2019) – Педагогически аспекти при прилагане на наредбата за приобщаващо образование, Стратегии на образователната и научна политика, Volume 27.
Сежер М. (2013) – Малкото училище - голямото начало. Детето и детската градина, ИК Колибри
Ценова Ц. (2001) – Логопедия. Терапия на артикулационните нарушения. Веда Словена – ЖГ, София
Ценова Ц. (2009) – Логопедия. Описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения. РадарПринт, София
Щерева К. (2012) – Фонологично осъзнаване на децата. Превенция на дислексията. Глосса Терапи, София
Laverick D.M., Jalongo M.R. (2011) – Transition to Early Care and Education. International Perspectives on Making Schools Ready For Young Children. Springer
McIntyre L., Eckert T., Fiese B., DiGennaro F., Wildenger L., (2007) – Transition to Kindergarten: Family Experiences and Involvement., Early Childhood Education Journal, Vol.35, №1, August 2007